ЛЮБЕН
ЛЮБЕНОВ
(1936 - 2006)

            За своя превод на "Рубайят" от Омар Хайям, Л. Любенов пише: „Свободният превод на близо 200 рубаи на Едуард Фицджералд (1809-1883), издаден през 1859 г. и до 1925 г. преиздаден още 135 (!) пъти, е станал част от английската поетическа класика. Дори Елизабет ІІ го държи на нощното си шкафче, за да се ръководи в своите държавни и частни дела от заложената в тях източна мъдрост.
         Но една значителна част от нея липсва в превода, тъй като самият Фицджералд признава, че „Последната ми грижа беше близостта до оригинала”.
         Четейки и препрочитайки моя скромен превод, драги български читателю, ще имаш едно съществено предимство пред Нейно Величество, защото моята главна грижа беше тъкмо максималното запазване на автентичната Хаямова мъдрост!"

съдържание


j Началото с първи стихове
j Преводачески дебют
j Из в. ”Нов технически авангард”
j Краят
j Прощално слово от Найден Вълчев


я

  1. На 7 години с майка си, 1943 г.

 

а




т

  1. Сватбата на Любен Любенов с Лилия Стефанова 3 февруари 1963 г. , София


т

  1. Със сина си Стефан Прангов на 7 години в центъра на София


т

  1. Почетен медал по случай 200 години от рождението на А.С. Пушкин.

тКирил Кадийски, Григор Ленков, Любен Любенов и Владимир Свинтила, млади преводачи приятели, 31 март 1977 г.


т















  1. Ръкописи от личната тетрадка


т
Сред колеги преводачи, като делегат от България на 24-тия всесъюзен Пушкинов празник, юни 1990 г.


т
Слав Хр. Караславов, известния руски поет от Петербург  Вячеслав Кузнецов, съпругата му Марина Кузнецова и Любен Любенов в „БИАТ”, 4 май 1968 г.


т

  1. Любен Любенов със съпругата си Лилия Прангова на почивка в Международния дом на учените „Фредерик Жолио Кюри”, край Варна, пред градината с кактуси.












т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 











 

т

  1. На трибуната на четвъртия конгрес на преводачите в България








т

Доц. д-р Любен Прангов във фоайето на електротехническия факултет на  Техническия университет София

т

  1. Илюстрация към „Египетска лирика”

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 







 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

  1. Грамота за 1300 г. Българска държава – 1981 г.

 

т

  1. Грамота от Съюза на преводачите в България за цялостна  литературна дейност, посмъртно, 30 септември 2006 г.


личност


Началото

f
Любен Георгиев Прангов с литературен псевдоним Любен Любенов е роден на 17.04.1936 г. в гр. Дупница. В своите спомени той пише „Поставяйки си задачата да огледа и осмисли изминатия път през годините, човек неминуемо желае да почне с родното село, родния град. Затова за мото на първата глава от моите спомени турих следното непретенциозно и останало непубликувано мое стихотворение цели осемнайсет години.


„Дупница”

Роден град с калдъръмени улици
сред дувари и ниски стрехи,
с бели, сини и розови люляци,
с прости шарени цветни лехи,
с воденица, приспана от ромона
на рекичката... Как ме боли,
че в действителност бъдещи спомени
те тогава за мен са били!
Само спомени. Роден град южен,
ти сега не си вече такъв,
ала всеки от тях ми е нужен
като хляб, като сол, като кръв.

                                                                                                                                                            Първата стихосбирка

Първите ми смътни спомени от моята Дупница наистина представляват калейдоскоп от калдъръмени улици с гъсти шандуди край оградите и с много, много цветя на балконите и в градините.

През 1948 г. аз дванайсетгодишен хлапак написах първото си стихотворение. По-точно го записах, защото за пет-десет минути сякаш някой ми го продиктува.

Лятото измина вече,
Есента пристига.
И замина надалече
пойна чучулига.

И в този ритъм следваща още пет четиристишия. Нарекох го „Есен”, показах го на учителката ми по литература Илиева и веднага се прочух като поет. Следващите ми две стихотворения бяха по-добри и тя ме посъветва да ги изпратя във в-к „Въздържателче”. Явно съм бил роден под щастлива звезда, защото и двете бяха отпечатани в мартенския и октомврийски броеве на вестника за 1949 година.

През тези две години написах още четиридесет и четири стихотворения, но нито едно не видя бял свят.
Бях ученик в осми клас на гимназията „Христо Ботев” в Дупница. Купих си едно руско издание на Пушкиновата поема „Бахчисарайски фонтан”. Книгата беше тънка, голям формат, отпечатана на плътна млечно бяла хартия. Купих я заради великолепните акварели на Могилевски, с които беше илюстрирана и които дават чудесна представа за царския дворец в Бахчисарай.

През пролетта на 1950 година, не знам по каква вътрешна потребност, преведох първите стотина стиха от поемата. Към превода на „Бахчисарайски фонтан” се върнах в началото на 1957 г. и през 1958 г. преводът беше завършен. Моят първи стихотворен превод видя бял свят тринадесет години по-късно в трети том на Пушкиновите съчинения, отпечатан през 1971 г.

„Моят преводачески дебют беше на „Къщичката в Шуменское”, лирична поема от Степан Щипачов. На 6 ноември 1958 г. беше излъчена по радио София и се отпечата в първа книжка на списание „Септември” от 1959 г. Избрани стихотворения и поеми от Степан Щипачов в мой превод излезе от печат през 1963 г. от издателство „Народна култура През месец май 1967 г. Степан Щипачов ме покани да му гостувам в неговата вила в Переделкино (Подмосковието). Изживях една незабравима седмица. Изключително интересни бяха разговорите за руската поезия, за Анна Ахматова и Пастернак, чиято вила беше недалеч, затворена и запечатана след смъртта му. В библиотеката на моя домакин беше малката оранжева книжка с моите преводи на български език на избрани стихотворения и поеми от Степан Щипачов.

"Съседката" от Степан Шчипачов (1899-1978)

Сега съседката и аз
сами сме в цялата квартира,
а вятър в този късен час
навън ту писва, ту замира.
И ето: в стаята ми с вой,
затърсил в тъмното опора,
зашета през вратите той
из кухнята и коридора.
В бюфета всичко зазвънтя,
заскърца снежният прозорец.
Съседката ми запищя, дочух, че стана, и в нощта
се озовахме в коридора.
И аз не зная (у дома
течението се усеща),
как нейната ръка сама
със моята ръка се среща.
Полуоблечена е тя
под духналия в мрака вятър.
Не виждам никаква врата.
Стоим. Не палим светлината.
А северният вятър с бяс
под звездните простори свири,
и с младата съседка аз
съм сам във цялата квартира.


Баща ми почина много рано, когато бях малък и аз почти не го помня. Моето по-малко братче умря от менингит на две години.
Завърших гимназия със златен медал (1953 г.). Изпратиха ме да следвам минно инженерство в СССР. Свредловск на Урал. Мама посвети живота си на мен.

т

Чудесно помня лятото преди заминаването ми. Дворчето пред къщата беше пъстро от цветя - петунии, мушката, рози и астри. Червенееха се едри, зрели домати, жълтееха се дългите чушки и бобови шушулки. Аз обичах да седя на пейката пред входа на къщата, вдишвах аромата на цветята и броях дните до заминаването. Още помня, как мама плисна подире ми менче с вода, когато излизах от къщата и хлопнах вратата. На прощаване мама през сълзи пророни „Бог да ти помага!”

Още през първата и втората година на моето следване аз разбрах и се убедих, че минното инженерство съвсем не ми беше по душа и сърце. Завърнах се в България и продължих висшето си образование в електротехническия факултет в Техническия университет в София и работих там до своето пенсиониране.

Пребиваването ми в Русия ми помогна да живея и опозная руските студенти и научих много добре писмения и говорим руски език.


  1. Майката на Любен Любенов,
    Добрина Христова Чочова, 1939 г.


тт

























  1. Синът Стефан Любенов Прангов, студент първи курс, специалност Компютърни системи и управление в Техническия университет София


Семейството на Стефан Прангов – син на Любен Любенов със съпругата си Боряна Прангова, голямата дъщеря Лилия Прангова и малката дъщеря Мария-Стефани Прангова, Монреал, Канада, 2008 г.

т т

  1. Внучките на Любен Любенов Лилия Прангова на 11 години и Мария-Стефани Прангова на 8 месеца, Монреал, Канада
  1. Внучките на Любен Любенов Лилия Прангова на 12 години и Мария-Стефани Прангова на 1 година, Монреал, Канада, 2008 г.









    Из в. "Нов технически авангард”. Издание на техническия университет
    - София (брой 3, 2009 г., стр. 14.)

    Преподавател и изследовател при студентите и колегите си от Техническия университет, същевременно неотлъчно при томовете на класиците на художествената литература и винаги с тетрадка за своята поезия - такава е неделимата същност на неговото феноменално битие. Една уникална частица вселена, която се постига с талант, половин век трудолюбие, упоритост и невероятно умение за самоорганизация. Къде започва призванието на учения Прангов и къде на талантливия поет и един от най-добрите преводачи на поезия в България Любенов. При това с удивителна самовзискателност и пословичен стремеж да твориш на най-високо професионално ниво!

    Електроинженер от Електротехническия факултет (1961), доцент (1975) по електрически апарати и електрически технологии, докторска дисертация „Върху някои изследвания на пиезоефекта” (1971). Започва като технолог в авторемонтен завод. Автор на 38 научни публикации, 39 доклада, от които 6 на международни форуми. Автор на 17 изобретения, от които две внедрени в производството на стъклени изделия, обработени с магнитно и електрическо поле. „Най-добър изобретател на столицата (1979). Член на Съюза на учените в България, член на НТС по Електротехника и електроника. Цитиран от над 50 учени у нас и в чужбина. Главен специалист в съвета по висше образование при Министерството на образованието. Специализира в Ростов на Дон (1968), в Московския енергетически институт (1976), в Политехническия институт в Копенхаген (1970), по късно в Индия - това е доц. д-р инж. Любен Прангов.

    Любен Любенов е талантлив поет и преводач на поезия и твори десетилетия на най-високо професионално равнище в областта на литературата, съчетавайки успешно своята работа като научен изследовател и преподавател в Техническия университет в София.

    Животът на Любен Прангов (Любен Любенов) е изключително интензивен, отдаден на творчеството, изобретяването, сътворяване на нещо ново, различно от достигнатото. Той е феноменално съчетание на една личност на инженер, поет и преводач на поезия.


т т

т т т


Краят

Любен Любенов, вече тежко болен, десетина дни преди смъртта, продиктува на един дъх двадесетина кратки стихотворения, които са се таили в неговата душа под мотото „Мечта”. По този начин той се прости и каза последно сбогом на поезията и на живота. Любен Любенов почита на 17 март 2006 г. Пожела да бъде погребан в родния град Дупница до гроба на майка му. Последното му желание бе изпълнено.

Жозе-Мария дьо Ередия (1842-1905)

 „Смъртта на орела”

Над вечни снегове орелът се извива,
разсичайки с криле въздушния поток,
към слънчевия диск се вдига на възбог,
в очите му блестят искри на радост дива.
И се издига той. От слънцето отпива.
и в полета си горд и шеметно висок
се среща с бурята – и в сблъсъка жесток
тя със светкавица крилото му пробива.
Кръжи с предсмъртен вик и губи висота,
и жадно гълтайки искрите на лазура,
той рухва изведнъж в бездънната клисура.
Блажен си ти, ако увлечен от мечта,
за Чест и Свобода – и със сърце ранено
умреш тъй бляскаво, тъй гордо, мигновено!

Превод от френски Любен Любенов


На поклонението в Ритуалната зала на централните софийски гробища дойдоха много поети, преводачи, литератори, колеги от Техническия университет - София, приятели, съседи и близки. Те украсиха ковчега му с цветя и венци и с мъка казаха последно сбогом на Любен Любенов.

Поетът Найден Вълчев произнесе прочувствено поетично слово, което уви! не можа да чуе и зарадва Л. Любенов.

„Сломена и съсипана от жал Лилия,

опечалени близки, колеги, приятели на Любен Георгиев Прангов,
Тъжни читатели и почитатели на поета-преводач Любен Любенов
Само месец преди да закръгли своята седемдесета година, днес той ни казва мълчаливото си сбогом, казва ни го с Пушкиновото

Пора, мой друг пора! Покая серце просит,

летят за днями дни и каждый час уносит
частичку бытия,
което лирикът претвори с българските думи
Любима, време е! Покой дъхът жадува,
изтича ден след ден, със всеки час отплува
частица битие.

В тази частица битие дойде денят, уморени да се простим с неуморния Любен Любенов и аз да имам печалната чест от името на Съюза на преводачите в България и от името на Съюза на българските писатели да произнеса тези тъжни думи.

Роб и рицар на думите, той цял живот денем и нощем живя в техните вселени със своите поетически видения, със своите стихове и с шедьоврите на световната поезия. Където и да са в този миг духовете на Данте и на Пушкин, на Байрон и на Лермонтов, на Лонгфелоу и на Гьоте, на Некрасов, на Есенин, на Виктор Юго, на Омар Хайям - където и да са - те оттам отправят лъч звездна светлина и благодарност към поета-преводач, задето засели техните идеи и образи, техните герои и изповеди в българската книжнина.

Роден в Дупница, там завършва гимназия, учил в тогавашния Съветски съюз, Любен Прангов се завръща инженер, до последно време е доцент при студентите, неотлъчно при томовете на класиците на художествена литература и винаги с тетрадката със своите стихове. Оня ден в мига, когато е поемал последна глътка въздух, пощальоните са разнасяли последния брой на „Словото” - вестника на Съюза на писателите, където е цикъла със стиховете на Любен Любенов. И в тях, както и в стихосбирките му са радостите и болките на неговата душа, сродни на нашите болки и радости, вълненията и внушенията на нашето време. то е ново, то е друго, то е различно от времето на юношеството и младостта, то е телевизионно и компютърно, но вижте през спомена как влиза в него дядото на поета, влиза с чибучето, влиза в село

такъв невъзмутим

тъй както на осела
Христос в Ерусалим

Любен Любенов намери свое място сред поетите на България, а с титаничния си труд като преводач внесе огромен вклад в библиотеките на градовете и селата из цялата ни Родина. Той беше от първите предани труженици, които създадоха Съюза на преводачите, които градяха неговия авторитет, той беше от тези, които творяха теорията и историята на превода и бъдещето ще му бъде благодарно за вещия му труд.
С неговата ръка бяха създадени онези антологии на европейската любовна лирика, на сонета, на египетската лирика, на световната любовна лирика, на съвременните английски поети, че и на римния речник. За всичко това наведнъж той получи високо признание и заслужени награди.

- Като изляза сега от болницата, - ми каза по телефона преди петнадесетина дни, - ще дойда да ти покажа новите си неща и новите си планове.

Той все имаше планове и точно изчислени проекти за нови издания, за нови преиздавания, за нови дела, от които в нашата култура те оставяха добри следи. Колко пъти се появяваше и се изчерпваше неговият Едгард По, за да разтвори клюн, да размаха черни криле и да изгради днес и тук - гарванът и никой друг.

И днес и тук, когато Лермонтов с Любеновите думи казва:


Здрачава се. На върха снежен

последен слънчев лъч се скри.
Ангелът с тъга в душата
към жертвата възви очи
и с плавен помах на крилата
в ефира се отдалечи.

Когато Пушкин с Любеновите думи виждаше и този март


как свети в бледата мъгла

Адмиралтейската игла.

На вчерашното погребение синът беше далеч от таткото. И на днешното синът е далече, отвъд океана, но ние разделяме неговата скръб, когато душата му плаче и той попива сълзите на крехката внучка.

Със стиховете живя Любен Любенов, със стиховете ще го помним. Думите отлитат, написаното остава. Да бъде светъл споменът за него и за неговото перо.” ХІІІ.2. Живот, отдаден на словото („Словото 13”, брой 15 (484), 20 април 2006 г.) Петър Велчев На 17 април 2006-а поетът преводач Любен Любенов щеше да навърши седемдесет години. Само един месец живот не му достигна, за да отпразнува заедно с нас този заслужен юбилей. Ще се наложи, уви, да го отбележим без него. По поводи от подобен род обикновено се говорят все големи приказки и само хубави неща, дори ако няма кой знае какво да се каже за някой пореден юбиляр.

Случаят с Л. Любенов, слава Богу, не е такъв.

Приносът му в националната ни преводаческа култура е безспорен - и като обем, и като качество. Любен Любенов несъмнено е най-продуктивният български преводач на стихове, пресъздал на български език неколкостотин лирически творби от руски, английски, американски, италиански, френски, немски, древноегипетски, персийски, виетнамски поети. Още по-внушителен е списъкът на преведените от него поеми, драми романи в стихове и поетични сборници, за които се писа.

Животът на Л. Любенов бе изключително интензивен, целеустремен и плодотворен във всяко отношение. Беше изцяло отдаден на творчество, изобретяване, сътворяване на нещо ново, различно от постигнатото вече от други автори. И това важи, както ще стане дума по-нататък, за много области на неговия интелектуален труд. А по-специално в сферата на стихотворния превод стремежът му непрекъснато да усъвършенства собствените си постижения бе станал пословичен. При него един стих или една строфа преминаваха през множество варианти и той го носеше в съзнанието си месеци и дори години, докато се спре на окончателното решение.

При всяко преиздаване на своите мастити преводачески опуси Любен неуморно внасяше безброй поправки и уточнения, търсейки най-сполучливия смислов, стихов и стилов изказ. Той шлифоваше текстовете, както бижутерът - скъпоценните камъни. И за него всъщност работата над един превод сякаш не завършваше с публикуването му, а в известен смисъл започваше оттам и понякога траеше десетилетия. Аз не познавам друг наш писател или преводач с такава взискателност и самовзискателност към художественото слово.

Достатъчно е да вземем за пример превода на знаменитата Пушкинова поема „Медният конник”. Първата публикация в сп. „Септември” през 1960 г. направи силно впечатление и създаде на Любен име на даровит преводач. В шесттомното издание на Пушкин от 1971 г. обаче близо една трета от стиховете беше преработена. Тази перфекционистка практика продължи и по-нататък в следващи издания на поемата - чак до тритомника на Пушкин от 1988 г. Връх на Любен-Любеновия перфекционизъм беше почти двадесетгодишната му работа над романа „Евгений Онегин”. Преводът за първи път видя бял свят през 1993 г., а в момента е в печат третото му, преработено издание. Ако ми бъде позволено да споделя едно субективно впечатление, Л. Любенов сякаш се стремеше да изчерпи всички възможности на езика и на стиха. Не мога да кажа доколко го е постигнал и възможно ли е изобщо подобно нещо, но смятам, че дълго време друг преводач няма да е в състояние да предложи равностойна българска версия на великата Пушкинова творба.

За мен Любен Любенов беше интересен и дори поразителен като тип преводач, понеже отблизо съм наблюдавал метода му на работа. Не става дума само за усърдие, търпение и проницателност при боравене с текста на чуждата творба, но и за старание да се пресъздадат в превода точно толкова семантични единици, колкото се съдържат в оригинала. За него всеки превод беше не само изкуство, но и наука. Освен това той основателно проучваше биографията на превеждания автор, обстоятелствата около създаването на творбата, духа и стила на епохата и т. н. Пак в тази връзка той активно се занимаваше със стихознание, а също и с теория на превода. Част от своите аналитични разработки за стиха на изтъкнати български поети, за типологията на превода, проблема за преводимостта и пр. той изложи в книгата „Римата и стихотворното майсторство” (1970) и в множество статии и студии,отпечатани в периода 1967-2000 г.

При всички тези и други особености на Любеновия преводачески метод никак не е чудно, че той имаше най-голям афинитет към жанра на поемата. Изглежда, че в областта на епичното най-пълноценно се разгръщаше неговият талант на „неуморим търсач на точното слово”, както сполучливо го нарече Владимир Свинтила в една своя статия във в. „Пулс” през 1977 г. Пред миговете, в които се преживява, възприема и пресъздава една кратка лирическа творба, Любен явно предпочиташе месеците и годините на общуване с една голяма по обем и богата по съдържание поема.

Струва ми се, че по същите причини той известно време имаше навик да работя в „тандем” с друг преводач. Около триста стихотворения от руски и западноевропейски автори и антологията „Древноегипетска лирика” (1969) дължим на творческото му сътрудничество с Григор Ленков. Те двамата чудесно се допълваха, защото преводачеството - може би повече от всяко друго творчество - изисква най-разнообразни познания, дарби и умения. За него еднакво са необходими и пламък и търпение, и вдъхновение и трудоспособност, и умение за превъплъщаване в чуждия автор и воля това да бъде постигнато по най-добрия начин. Друг случай на плодотворно сътрудничество беше осъщественият от Любен Любенов съвместно с Иван Иванов превод на капиталната „Божествена комедия” от Данте Алигиери, публикуван през 1975 г. и отличен с наградата на СПБ. Самият Л. Любенов е носител на множество още по-високи национални отличия и награди - не искам да ги изброявам тук, за да не отегчавам публиката (пък и да не дърпам за опашката дявола на завистта, тази изконна българска добродетел).

Да оставим настрана въпроса за наградите, отличията и прочие всъщност  второстепенни неща, защото Любен Любенов получаваше най-голямо удовлетворение от своя непрекъснат и вдъхновен пресътворителски труд. И веднага искам  да добавя, че за този труд той заплати с една твърде висока цена - със собствената си, авторска поезия. Свръхнатоварен с големи и отговорни преводачески и други задачи, той не успя, просто не му стигна времето да разгърне докрай природните си заложби на лирик.

За атмосферата на тази епоха, която и аз съм дишал, си спомням с носталгия сега, когато съзерцавам мащабното литературно дело на един творец като Любен Любенов. ХV. Внушителната по обем и качествена преводаческа дейност на Любен Любенов го нарежда сред най-добрите преводачи на поезия в България. Той е публикувал свои преводи на повече от 500 стихотворения и още 300, преведени съвместно с Григор Ленков, на повече от 20 поеми от класически и съвременни английски, руски, френски и други поети. Той е най-добрият и най-плодовитият преводач и изследовател на Пушкин в България през втората половина на ХХ век. Превел е от руски творби на Лермонтов, Некрасов, Жуковски, Фет, Багрицки, Евтушенко и други руски поети. За огромната литературна дейност Любен Любенов е отличен с редица награди - Наградата на Руския културно-информационен център и на Съюза на преводачите в България и Награда на Националния комитет за честване 200-годишнината от рождението на Пушкин, Наградата „За принос в българската култура” на Издателска къща „Нов златорог”; Годишна награда на Съюза на преводачите в България за 1996 година. Носител е на Орден „Кирил и Методий” І степен, Орден „Георги Димитров”, Юбилеен медал „1300 години България” и посмъртно с Грамота за цялостното му литературно творчество или общо той е отличен с 10 престижни национални и международни награди и със Златната значка на Съюза на преводачите в България.